 |
|
  |
|
СИГНАЛИ ЗА КОРУПЦИЯ
|
||
| Забележителности | ||
|
||
|
КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
Сред по-важните от тях са:
Крепост "Баба Вида" – Крепостта „Баба Вида” е едно от най-запазените средновековни отбранителни съоръжения в България. Основите на средновековния замък са положени в края на Х век върху останки от крепостните стени на античната Бонония. Основният му градеж се отнася към епохата на Второто българско царство (края на XII-XIV в.). През периода на Османско владичество крепостта е неколкократно преустройвана, като от края на XVII до началото на XIX в. тя е приспособена за огнестрелно оръжие.
Крепостта е достъпна само от север, където се намира входната кула, а от другите страни е изкопан дълбок и широк ров. Тя заема площ 9.5 дка, заедно със заобикалящия я ров, който в миналото се пълнел с вода от река Дунав. Над него се е спускал подвижен дървен мост, охраняван от стражева кула при входа.
Крепостта се състои от вътрешен крепостен пояс във формата на неправилен четириъгълник с девет ъглови и междинни кули. Стените и кулите са завършвали с бойници. По-късно е изграден външният крепостен пояс с входната кула. Жилищната част на замъка е заемала вътрешния пояс с изглед към централния двор.
От 1958 г. замъкът е отворен за посещения, като в него е устроен и музей, а през 1964 г. е обявен за паметник на културата с национално значение. В крепостта се намира и летен театър (350места).
http://www.babavida.vidin.net/
Крепостни стени „Калето” - Крепостните стени, които са ограждали града от всички страни, днес са частично запазени. Те представляват дебела и висока каменна стена, с изкопан ров пред нея, запълван в миналото с вода. От съоръжението днес са запазени част от крепостните врати, наречени капии, северната половина от рова и малка част от стените. Запазени са Флорентин капия, Еничар капия, Пазар капия и Стамбул капия (главната порта на Видинското Кале). Те представляват засводени проходи, в чиито стени има караулни помещения. Затваряли са се с двукрили порти от дъбови греди, обковани с желязо. Над рова се е преминавало по дървени мостове, едната част от които е била подвижна. Към р.Дунав се е излизало през други 5 врати: Аралък капия, Топ капия, Сарай капия, Телеграф капия и Сюргюн капия. Крепостната стена е запазена до Телеграф капия.
Римска крепост „Калето” – Белоградчик - Градежът на крепостта показва най-малко три строителни периода: римски и византийски – от І до VІв., византийски и български – от VІІ до ХІVв., османски – от 1805 до 1837г.
Когато римляните се установяват трайно по южния бряг на Дунав, създават тук крепост, като вплитат в стените й и труднодостъпните Белоградчишки скали.
Използвайки естествената непристъпност на скалите, те издигат само две стени от северозапад и югоизток. В другите посоки два скални масива, високи от 80 до 100м, обгръщат крепостта.
В сегашния вид на крепостта преобладават градежите от последния строителен период, осъществени при султан Махмид ІІ. Тогава са оформени три крепостни двора (всеки с възможност за автономна защита) с три порти и две странични врати в близост до средния портал, който е украсен с каменни релефи.
Създадени били фактически две крепости: Голямата, с форма на правоъгълник, и Малката, до която се стигало по стръмна пътека.
Общата площ на крепостта е 10 211 кв.км и едно отделно укрепление. На крепостните стени (с височина 10 м) са изградени амбразури за пушки. Крепостта разполага с 15-16 оръдия. В нея са изградени казармени и складови помещения, арсенали, затвор, мелници за сол и жито, 4 водохранилища. Като военно съоръжение крепостта се използва за последен път през Сръбско - българската война през 1885г.
http://www.belogura.hit.bg/
Римска крепост „Кастра Мартис” – Кула - Кастра Мартис е късноримска крепост, чиито останки се намират в центъра на град Кула. Построена е в края на ІІІ – началото на ІVв. като част от отбранителните съоръжения на Дунавската граница на Римската империя. Крепостта е заемала ключови позиции през най-западния старопланински проход Връшка чука и е охранявала важния римски път за Сингидунум (Белград).
Тя се състои от две части, които не са замислени и осъществени едновременно: първоначално построеното квадратно укрепление с размери 40x40м (цялостно разкрито и по-добре запазено днес) и същински кастел. Кастелът е заемал пространство от 15,5 дка с форма на неправилен четириъгълник, отбраняван от 7 многоъгълни кули.
Днес в съседство до руините на крепостта е уредена музейна сбирка с експонати, открити при разкопките, които разкриват материалната култура на обитателите.
Турски конак "Колука" – Построен е през втората половина на ХVІІІ век. Турците използвали сградата за полицейско управление, а към 70-те години на ХІХ век в нея се настанила българската църковна община. След Освобождението тя била преустроена, като в нея са вмъкнати елементи от българската възрожденска архитектура. От 1956 г. сградата е превърната в музей.
Джамията и библиотеката на Осман Пазвантоглу – Ансамбълът на Пазвантоглу, изграден през 1798 – 1800 г., е достигнал до наши дни само с два обема – джамия и библиотека, решена като централна куполна сграда. Джамията е масивна каменна постройка със строго ориенталска архитектура. Библиотеката по своето планово и пространствено решение прилича на мавзолей, а част от книгите се намират в Националната библиотека "СВ. Св. Кирил и Методий" в София.
"Кръстатата казарма" - Сградата е построена през 1801 г. и е била използвана за конак на еничарите. В съседство с нея се е намирала оръжейна работилница, с която е била свързана посредством покрит дървен мост. След Освобождението тя е била съд и казарма на българската войска.В "Кръстатата казарма" днес е уредена етнографска експозиция.
Мавзолей на Антим І - Мавзолеят на първия български патриарх Антим І се намира в двора на Видинската митрополия. Помещението е изографисано и има каменна седяща скулптурна фигура на първия български екзарх. В подземието е разположен саркофага, в който са положени останките на екзарх Антим I.
Църквата "Св. Панталеймон" – Намира се в двора на Видинската митрополия. Построена през 1634г., църквата е изографисана през 1646г. при видинския митрополит Софроний.Днес в църквата е уредена музейна експозиция на екзарх Антим І.
Църквата "Св. Петка" – Строена през 1627 г., църквата е изографисана през 1633 г. с помощта на влашкия войвода Матей Басараба.
Катедрала "Св. В. М. Димитър" – Построена през ХVІІ в. Предимно от дървен материал, храмът просъществувал около 240 г. На 6-ти 12.1868г. в него за първи път се служило тържествено от български архиерей на български език. Оттогава този храм става катедра на видинския български митрополит Антим, който по- късно е избран за първи български екзарх. През 1889 г. храмът е срутен поради овехтялост и започва строеж на новия храм. През 1926г. храмът е тържествено осветен от видинския митрополит Неофит.
Катедрала "Св. В. М. Димитър" е втора по големина след храм - паметника "Св. Александър Невски" в София.
Еврейска синагога – Намира се в близост до "Баба Вида". Сградата е построена през 1894г. за еврейски молитвен дом, а главната фасада е внушителна. От 1950г. постройката е загубила основната си функция и е била използвана за склад, което е влошило състоянието и. Днес сградата е в процес на реставрация.
РЕЗЕРВАТИ
Биосферен резерват "Чупрене"
Намира се на територията на общините Белоградчик и Чупрене, и заема площ от 1439.20 хектара. Резерватът е изключителна държавна собственост и се стопанисва и охранява от органите на МОСВ.
През 1977г. Световната организация за възпитание, наука и култура към ООН – ЮНЕСКО, го включва в своите списъци на защитените природни територии като "неделима част от международната мрежа на биосферни резервати, съставена от територии за оценка на човешкото въздействие върху околната среда", с което резерватът получава международен статут. Основна цел е запазването на единствените компактни смърчови дървостои в Западна Стара планина в първичното им състояние. В резервата могат да се наблюдават също бук, ела, планински божур. Представители на животинските видове са усойница, глухар, кръсточовка, лещарка, благороден елен, вълк и др.
Съгласно заповедта за обявяването му, в района на резервата се забраняват всякакви дейности, нарушаващи самобитния характер на природата.
Буферната зона на Резерват “Чупрене” от 2007 г. е прекатегоризирана на Защитена местност “Чупренски буки”, като ограничителният режим не е променен.
ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
Природна забележителност "Белоградчишки скали"
Обявена с цел запазване на уникалните геоморфоложки образувания, както и на местообитанията на редки и застрашени видове от флората и фауната. Обхваща обширна територия с дължина около 30 км и ширина 3 км в Западна Стара планина, около гр.Белоградчик. Множеството скални форми (червени пясъчници), които природата е ваяла с векове, за да ги превърне в причудливи форми от приказките, в синхрон с многообразието на растителния и животински свят около тях (над 23 вида защитени растения и над 15 вида защитени животни), превръщат Белоградчишкият район в неповторим по красота и уникалност. Чрез изградените екомаршрути в района са създадени предпоставки за развитие на познавателен екотуризъм, пропагандиране на значимостта на природните дадености, включително и в международен аспект, както и повишаване на екологичната култура и образование.
http://www.belogura.hit.bg/
Природна забележителност "Пещера "Магурата"
Пещерата е природна забележителност с интересни образувания и праисторически находки. Разположена е в землището на с.Рабиша, община Белоградчик. ПЗ "Пещера “Магурата" е една от най-големите (над 30 000 кв.м,) и най-красиви български пещери. В нея могат да се наблюдават естествено образувани "зали", множество галерии, причудливи форми от сталактити, сталагмити и сталактони с величествени размери (до 20 м височина и над 4 м диаметър) наподобяващи хора, водопади, животни и т.н. Известна е и с праисторическите си скални рисунки, датиращи от епипалеолита (10 000 г.пр.н.е.) до ранната бронзова епоха, с които пещерата е под специалната егида на ЮНЕСКО с международен статут като паметник на културата. Подобни на скалните рисунки в пещера “Магурата” са открити само на още три места в света – Франция, Испания и Сибир.
Изпълнена с тайнствена красота, идваща от вековете, тя е и убежище на защитени фаунистични видове – над пет вида прилепи, пещерни безгръбначни. В нея са намерени фосили, свидетелстващи, че районът е бил обитаван от праисторически животни – пещерна мечка, хиена, див кон и др.
http://www.belogura.hit.bg/
Природна забележителност "Боров камък"
Скално образувание от червен пясъчник, разположено на площ от 1,3 ха. в едноименната местност, в землището на с.Боровица, граничещо с природна забележителност "Белоградчишки скали". Обявено за природна забележителност с цел запазване на забележителните геоложки и ботанически обекти, представляващи интерес за науката, културата и развитието на туризма.
Природна забележителност "Леви и десни сухи печ"
Разположена е в землището на с.Долни Лом, община Чупрене, с обща площ 0,2 ха. Характеризира се с множество образувания на мармити, синтрови езера, пещерни кари, прилепови колонии. Консервирана за посетители с цел запазване на природните дадености от разрушаване.
Природна забележителност "Венеца"
Намира се в местността “Чукара” до с.Орешец, община Димово, в преустановила действието си кариера. Изключително красива със скалните си образувания. Пещерата е консервирана и не се посещава от туристи.
Природна забележителност "Водопад на р.Стакевска в местността "Бялата вода"
Водопадът се намира сред борова гора в местността "Бялата вода", в землището на с.Стакевци, община Белоградчик, на площ от 1,6 ха. Скътан високо сред дебрите на Стара планина, красивият водопад допълва пейзажа на девствената природа в този район.
Природна забележителност "Петков церак"
Водопад “Петков церак” е разположен в близост до с.Бойница. Височината му е над 6 метра. Водопадът е рядкост за района и се отличава на фона на обкръжаващата го среда с естествената си красота.
ЗАЩИТЕНИ МЕСТНОСТИ
Защитена местност "Връшка чука"
Обявена е с цел запазване на единственото в света находище на растителния вид Български ерантис (Eranthis bulgaricus), единствените в България находища на Тъмнопурпурна метличина, Томасиниев минзухар, на защитените видове Понтийски пелин, Ничичово прозорче, Розов божур, Червена липа и др. Намира се на границата с Република Сърбия, в землището на с.Извор махала, община Кула, върху планинско възвишение с обща площ 67,6 ха.
Защитена местност "Чупренски буки"
Обявена е през 2007г., при прекатегоризиране на буферната зона на резерват “Чупрене”, като обхватът, границите и режимите на опазване не са променяни.
Защитена местност "Остров Кутово"
Защитена местност “Остров Кутово” обхваща част от територията на едноименния Дунавски остров, разположен при речен километър 801-ви, срещу с.Кутово, община Видин. Обявена е с цел опазване местообитанията на редки и уязвими растителни видове като Блатно кокиче и водолюбиви птици: Нощна, Сива и Малка бяла чапла, Къдроглав и Розов пеликан, Лопатарка, Малък и Голям корморан и др.
Защитена местност "Острови Близнаците"
Попада на територията на Дунавските острови Голям и Малък близнак. Обхваща площ от 112 дка. Обявена е с цел опазване местообитанията на застрашени, редки и уязвими животински видове: Лопатарка, Нощна чапла, Малка бяла чапла, Сива чапла, Малък и Голям корморан, както и растителни видове: Блатно кокиче, Лъскаволистна млечка, Кръглолистна вълча ябълка.
Защитена местност "Раковишки манастир"
Намира се на около 4 км северозападно от с.Раковица, община Макреш и заема площ от 50 хектара. Разположен е в подножието на връх "Черноглав", в планина Бабин нос от Западния Предбалкан. Манастирът е обявен за паметник на културата.
Защитена местност "Липака"
Историческо място “Липака” се намира на територията на с. Милчина лъка, община Грамада. През 2003г. е прекатегоризирана в Защитена местност “Липака”.
НАТУРА 2000
На територията на област Видин попадат 18 одобрени зони по Директивата за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и 2 зони по Директивата за опазване на дивите птици.
Най-голямата по площ и най-значима от гледна точка на биоразнообразие за областта е защитена зона "Западна Стара планина и Предбалкан" , обявена по Директивата за местообитанията. Зоната е с обща площ 219 715 ха и обхваща части от територията на областите Видин, Монтана и София. В рамките на област Видин защитената зона попада частично в общините Белоградчик, Димово, Макреш, Ружинци и Чупрене.
Реките в “Западна Стара планина и Предбалкан” са запазени в естествено или почти естествено състояние. В по-голямата си част, те следват естествените си корита, като териториите на речните им тераси са слабо фрагментирани. Приоритетните за ЕС крайречни гори от Черна елша и върби формират едни от най-добрите крайречни галерии в страната. Реките се отличават с богатата си и разнообразна ихтиофауна (важна хранителна база за добрата популация на видрата). Срещат се 9 вида риби, 5 от които са включени в Приложение II към Директива 92/43/EEC. Това прави защитена зона „Западна Стара планина и Предбалкан” една от най-ценните за опазване на ихтиофауната.
На територията на Западна Стара планина е обявена и най-голямата по площ, в рамките на област Видин, защитена зона по Директивата за птиците – "Западен Балкан" . Общата й площ е 146 820 ха и обхваща части от територията на областите Видин, Монтана и София. В рамките на област Видин, зоната попада частично в общините Белоградчик, Димово, Макреш, Ружинци и Чупрене.
В защитената зона се срещат над 60 вида птици, 31 от които са включени в Червената книга. От европейска значимост са 22 вида птици. В тази защитена зона могат да се наблюдават Черен и Бял щъркел, Черношипа ветрушка, Лещарка, нощни птици, няколко вида орли, соколи, кълвачи и много др.
Териториите на обявените по двете директиви зони, в по-голямата си част, се припокриват.
|
Новини | |
||||||
|
| 04.07.2008 г. Областният управител на Видин поздрави служителите на Областна дирекция “Полиция” по случай професионалния им празник |
|
|
| По повод професионалния празник на служителите от МВР и 129-годишнината от създаването на вътрешното министерство, областният управител инж. Кръстьо Спасов изпрати поздравителен адрес до ръководството и служителите на Областна дирекция “Полиция” – Видин... |
 |
|
| 01.07.2008 г. Областният управител инж. Кръстьо Спасов предлага общи приоритети за Видин, Враца и Монтана |
|
|
| "Считам, че трите области са изправени пред ... |
| |
|
| 27.06.2008 г. Областният управител на Видин провери строителството на защитна дига край с. Куделин |
|
 |
|
| Възстановяването на дигата започна преди дни по настояване на... |
| |
|
| 25.06.2008 г. Областният управител на Видин: Държавата и общините трябва да си взаимодействат при решаването на проблемите с регулаторните режими за бизнеса |
|
 |
|
| . Повече от час в конферентния център на областната администрация се обсъждаха... |
| |
|
| 25.06.2008 г. Областният управител на Видин инж. Кръстьо Спасов връчи сертификати на служители, завършили успешно специализиран курс по френски език |
|
 |
|
| Официалната церемония се състоя в... |
| |
|
| 24.06.2008 г. Областният консултативен съвет по туризъм обсъди стратегическата рамка за развитието на сектора във Видинския регион |
|
 |
|
| По време на продължилата час и половина дискусия бе взето решение да... |
| |
|
| 24.06.2008 г. В Областна администрация - Видин ще се обсъждат регулаторните режими върху стопанската дейност |
|
|
| Регулаторните режими и премахването на част от тях като незаконно действащи и пораждащи пречки пред... |
| |
|
| 23.06.2008 г. Областният управител на Видин поиска информация за хода на проекта за изграждане на тунел под прохода “Петрохан” |
|
|
| В писмо до министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов... |
| |
|
| 23.06.2008 г. Проект на Стратегическата рамка на Областната стратегия за устойчиво развитие на туризма ще обсъди Областния консултативен съвет по туризъм |
|
|
| Под председателството на областния управител на област Видин инж. Кръстьо Спасов, утре... |
| |
|
| 20.06.2008 г. Областният кризисен щаб прие плановете за защита при бедствия |
|
 |
|
| Заседанието се проведе под председателството на областния управител инж. Кръстьо Спасов... |
| |
|
|
|||
|
|||
|
|||
|
